Първият климатик е изобретен през 1902 година от американския инженер Уилис Кериър. Той е създаден с цел да контролира влажността в печатна фабрика в Бруклин, Ню Йорк, където влагата деформира хартията и създава проблеми с мастилото.
Уилис Кериър, работещ за Buffalo Forge Company, разработва първия климатик, използващ принципа на охлаждане чрез изпарение и контрол на влажността. Първоначалната система включва компресор, кондензатор и изпарител, като използва амоняк като хладилен агент. Кериър нарича устройството си “апарат за обработка на въздуха”.
Основната цел на първите климатици не е била охлаждането на въздуха, както днес, а по-скоро контролът на влажността. Охлаждането е било вторичен ефект, но постепенно се установява като основна функция на тези уреди, особено в топлите климатични райони.
Изобретението на Кериър има огромно влияние върху много индустрии. В текстилната, хранителната и фармацевтичната промишленост, климатичните системи позволяват по-прецизен контрол на производствените процеси. В киноиндустрията, например, климатикът позволява комфортно гледане на филми през горещите летни месеци, което увеличава посещаемостта на киносалоните.
Впоследствие, климатичните системи намират широко приложение в жилищата и комерсиалните сгради, което драстично променя стандарта на живот в горещите региони. Климатикът се превръща в символ на съвременния комфорт и удобство.
Изобретението на климатика от Уилис Кериър е ключово за модерния свят. То не само решава конкретни промишлени проблеми, но и променя коренно начина на живот на хората, позволявайки им да контролират вътрешния климат и да се чувстват комфортно, независимо от външните условия.